Чистката на руските ултранационалисти

Задържането на Игор Гиркин (Стрелков) по обвинение за подбуждане към екстремистка дейност (част 2 на член 280 от Наказателния кодекс на Руската федерация) е признак за вътрешна нестабилност, която почти сигурно ще ескалира паралелно с руските военни загуби в Украйна.

Защо беше арестуван крайният националист и защо едва сега, на 21.07?

Острите му конфликти с Ходаковски, Пригожин, Герасимов и Шойгу, дори с членове на неговото неофашистко движение (т.нар. Клуб на разгневените патриоти), датират отдавна и бяха толкова радикални, че повечето анализатори ги отдаваха на покровителство най-малко от страна на ФСБ.

Няма да повтарям ноторните факти от биографията на руския военен престъпник, който би трябвало да представлява интерес и за българската аудитория предвид тясната му свързаност с руския олигарх Малофеев, Александър Дугин, движението „Царьград“ и Международното движение на русофилите.

Акцентът, който ми се струва по-важен е увеличаващата се проекция на руските ултранационалисти като Гиркин и о.з. полковник Квачков (също задържан по административно производство за дискредититане на руската армия) във военните среди. Очевидно подобно предположение не е валидно по отношение на политическото измерение на крайнодесния национализъм, защото досега той беше умело инструментализиран от Кремъл в играта на взаимно балансиране между властовите фракции, а и едва ли можеше да има различен потенциал от т.нар. извънсистемна опозиция. В конкретния случай обаче симбиозата между Путин и десните радикали в подкрепа на по-острите и ефективни подходи във воденето на войната започна да се изчерпва след бунта на Пригожин. Влиянието на крайните идеи сред военните стана повече от очевидно с метежа на вагнеровците и започна да напряга увереността на Путин, че критичното говорене на такива като Гиркин може да бъде оставено безответно. Малко преди ареста националистът написа, че страната няма да понесе страхливия бездарник (Путин) още 6 години на власт.

«23 года во главе страны находилось ничтожество, сумевшее «пустить пыль в глаза» значительной части населения. Сейчас оно — последний островок легитимности и устойчивости государства. Сковырнуть его незаконным путем — означает «успешно завершить» дело тех, кто усадил Уникальное Преимущество на престол в свое время. Но еще 6 лет у власти этого трусливого бездаря страна не выдержит. И единственное, что он мог-бы сделать «под занавес» полезного (чтобы не покрыть свое имя вечным позором в Истории, как иудушка-Горби) — это обеспечить передачу власти кому-то по-настоящему дееспособному и ответственному. Жаль, что ему это даже в голову не придет. А если и придет — то «умение выбирать соратников» мы уже видели много раз…».

В потвърждение на тази хипотеза трябва да бъдат разглеждани и актуалните рокади във военното командване – задържането под стража на Суровикин, освобождаването от длъжности на командващия 58-а ОА ген.-майор Попов, на командира на 106-а въздушно-десантна дивизия ген.-майор Селивьорстов и т.н. Действия, които очевидно трансцендират контекста. Оценката ми е еднозначна – на фона на понасяните неуспехи всяка критика провокира конфликтност в армията, която е особено опасна за режима, за разлика от тази сред т.нар. ултранационалисти.

Събитията от 21.07 получиха и друг прочит, който ще спомена само заради потенциала му да бъде припознат като водещ от проруските сегменти в България. Шумната оценка на военния стратег, съветник на президенти, министър-председатели и на далай лами Едуард Лутвак, че чистката на хардлайнерите в Русия е знак за подготовка на режима за преговори. Накратко – изтегляне на руските войски до линията от 24.02 м.г. (откъсване от Украйна на Донецка и Луганска области, провеждане на референдуми в другите две незаконно анексирани, оттегляне на украинските претенции върху Крим за сметка на присъединяването на страната към НАТО). За Лутвак трябва само да се отбележи, че според неговите виждания логиката в консултантските услуги е в противоположност с „логиката на стратегията“, което често включва използването на най-малко ефикасния подход с цел да шокира и въведе в заблуда.