След Нагорни Карабах – Северно Косово? Руската формула „замразен конфликт” остава в историята

Посланието в Нагарни Карабах вече е ясно – Баку пое контрола над сепаратистката област, населена с арменци. Ръководството й, подкрепяно от Москва, официално се саморазпусна, а основният й лидер и спонсор беше арестуван от азербайджанските власти.

В рамките на дни беше разрешен един от най-завързаните замразени конфликти за последните десетилетия, в който Путин и Ердоган сблъскваха периодично интереси, но Кремъл успяваше да наложи своите цели. Този път руската страна беше принудена да се съобрази с договореностите, постигнати през 2020 г., според които Баку има право на контрол над сепаратисткия район.

Развитието на обстановката показа, че азербайджанската страна се възползва от отслабващото руско влияние в региона, особено след войната в Украйна, и осъществи на практика териториалното си обединение със силната подкрепа на Турция.

За Армения активизирането на процесите около замразения конфликт също носи повече ползи, отколкото изглежда. С елиминирането на проруско управление в Ханкенди (Степанакерт) премиерът Пашинян пряко и косвено укрепва властта си, често оспорвана именно от карабахските сепаратисти. Успоредно с това динамиката на двустранния обмен с Турция и перспективите пред отварянето на транспортните коридори се оценяват прагматично от Ереван като приоритетни.

За Турция, която беше поставена в изолация от решенията на срещата на Г20 в Делхи за приориризиране на транспортите маршрути към Европа през Индия-Близкия изток и Гърция, вместо от Китай през Близкия изток и Турция, развитието на ситуацията около Нагорни Карабах е повече от изгодно, ако не и управлявано.

След Нагорни Карабах, руската страна търси нов инструмент за въздействие върху приоритетни процеси в ключови региони. Целта е да се създадат предпоставки за отчитане на руския интерес като гарант за мирно разрешаване. Формулата, по която Кремъл поддържаше ключова роля, на замразените конфликти обаче не отговаря на настоящите очаквания на все по-динамичния и икономизиран международен дневен ред. Освен това дипломатическата, финансова и икономическа изолация поставя Кремъл в ролята на догонваща страна с ограничен набор от механизми за въздействие, най-популярният от които е намесата на ЧВК Вагнер.

В този контекст и предвид факта, че сръбският президент Вучич все по-активно индикира готовност за прозападен курс на управление, а Вашингтон все по-открито го насърчава (категоричната позиция на Вашингтон относно проведените от Прищина избори в Северно Косово в подкрепа на Белград, която доведе до поредното изостряне), Кремъл периодично търси реализация на своите цели чрез дестабилизиране на Северно Косово.

Тези добре разчетени сигнали от Москва с голяма вероятност доведоха до нападението на 24.09 в село Банска. На 29.09 стана ясно, че отговорност за нападенията над косовската полиция е поел Милан Радойчич, вече бивш зам.-председател (от 29.09) и неформален лидер на просръбската партия Сръбска листа. Косовската полиция обискира дома му и го обяви за международно издирване.

Тъй като Вашингтон заявява през последните години твърд ангажимент за разрешаване на конфликата между Белград и Прищина, договори компромисните параметри на бъдещо споразумение, които макар и с резерви приеха и двете страни, но все още не прилагат, се намеси енергично и в настоящия момент. Подкрепи Прищина след нападението на 24.09, призова Белград да изтегли тежкото въоръжение и артилерията от границата и да предаде виновните за нападението в село Банска.

Дали това очакваше Кремъл и дали президентът Вучич „играе“ своя игра едва ли е толкова важно вече, след като вътрешният министър на Косово Джелял Свечля заговори (30.09) за участие на руски наемници заедно със сръбските и за координирани действия с партньорите за пресичане на престъпното присъствие на сърби и руснаци в Северно Косово. Позиция, която твърдо се отстоява и от премиера Албин Курти.

Развитието на ситуацията около Северно Косово показва, че и тук международният фактор няма интерес да уважи руските стремежи за замразяване на процеса до следващата ескалация, инспирирана по същата схема и със сходни очаквания.

От Белград президентът Вучич обяви на 29.09, че е имал „тежък разговор“ с държавния секретар Блинкен, в който са постигнали съгласие по едни теми, но по-други не са, с което умишлено фокусира вниманието върху интензивния и съдържателен диалог с Вашингтон. Успоредно с това поемането на отговорност от страна на Радойчич и подчертаването на самостоятелния характер на действията му на 24.09 (без подкрепа на Белград) също се вписва в целенасочените усилия на президента Вучич да „отиграе“ ситуацията в своя полза.

В този контекст става все по-приоритетно да се анализира периода, в който Белград ще затвори т. нар. хуманитарен център в Ниш и ще експулсира представители на РПЦ, работили усърдно за руския интерес в Северна Македония и България, например.

Снимка: Instagram/buducnostsrbijeav