Предстои ли „война на изтощение“ в Украйна?

Засилващите се оценки в полза на „замразяването“ на войната в Украйна (сред авторите на това твърдение са и самите украинци и лично началникът на ГЩ Залужни, целящи да получат гаранции за по-бързи и качествено нови военни помощи), очаквано произвеждат извода, че единствено с дипломатически инструменти може да бъде сложен край на нарастващите жертви и разрушения.

Едновременно с това, ако анализираме внимателно руските наративи (вкл. Путин на виртуалната Г-20), бихме могли да откроим следната логическа последователност: украинското контранастъпление от началото на юни е неуспешно, а Русия никога не е отказвала мирни преговори; т.нар. колективен Запад безсмислено ескалира конфликта с военни доставки, но руската икономика преминава на военни релси, разполага с достатъчно ресурси да води война на изтощение и да я спечели, следователно може да си позволи да води продължителна кампания (за разлика от Украйна); докато западната подкрепа ерозира, готовността на Кремъл да понася човешки загуби е безбрежна (като руската душа). Затова, в крайна сметка ще ни се наложи да приемем една нова европейска архитектура за сигурност, защото многополюсният свят няма алтернатива и няма как да не отчитаме глобалните амбиции на Русия, Китай и т.н.

Как обаче да бъде направено това, след като залогът е частично или изцяло да се удовлетвори агресията на Путин, т.е. да се суспендират общите международноправни принципи?

Валидни ли са тези аргументи?

От валидността на някои аргументи не следва, че заключението от тях е истинно. В конкретния случай чрез използване на клиширани схеми се конструира доказателство за невалиден извод.

Война на изтощение с цел да се спечелят по-дългосрочни политически дивиденти от бъдеща умора и разединение на Запада вероятно звучи като добър пример за естествена дедукция, но само на пръв поглед. Наистина, има сериозно основание в допускането за твърд обрат в подкрепата на САЩ след евентуална победа на Тръмп на президентските избори. Прогнозите тук обаче съдържат прекалено големи неизвестни, за да се залага твърдо отсега на този вариант. Освен че хипотезите за „изморяване“ на Запада не могат да бъдат подкрепени с доказателства – помним опита през 2022 г. за създаване на енергийна криза и последващо подкопаване на подкрепата за Украйна (този сценарий така и не се реализира), засега не се разпознават и никакви индикации за намаляване на военната помощ.

Ориентиране към продължителни позиционни действия от руското командване е всичко друго, но не и реалната обстановка в зоната на операциите през последните два месеца. Интензивните руски контраатаки в районите на Купянск, Авдеевка и западно от Роботине, въпреки първоначалните успехи доведоха до тежки загуби на атакуващите и е трудно да се види логиката в тях, освен ако не преследват политически цели. Защото руското командване упорито повтаря едни и същи грешки от началото на войната, без да има създадени условия за преминаване към контранастъпление за отнемане на инициативата от украинците. Напротив, със започването на зимния сезон, нарастват предизвикателствата, свързани с лошата логистична система, неспособна да поддържа силите на широк фронт, недостатъчната въздушна поддръжка, по-добрите украински способности за разузнаване и наблюдение, средства за контрабатарейна борба и др.

Очакването, че със стратегията на изтощение Кремъл залага на преговори с Киев под натиска на Запада предвид неуспешното украинско контранастъпление също не е оправдано по отдавна коментирани от мен причини. Не само защото все още липсват предпоставки за успешни преговори без изтегляне на руските войски, а и защото Путин не би приел каквито и да е договорености, които макар и да могат да бъдат представени като стратегически успех в Русия, не изпълняват първоначалните военни цели на пълномащабната инвазия, поставени лично от него – елиминирането на независимата украинска държава, гарантирането на необвързването й с НАТО и ново разпределение на зоните на влияние в Европа (това, за което загатват руските апологети у нас).

Ако този анализ е верен, предстои да наблюдаваме активни бойни действия от руска страна и през зимния период. Това би показало, че концепцията за продължителната война на изтощение на Путин не е валидна, както и стереотипното схващане, че Русия може да понася безкрайно политическото и икономическото напрежение от войната.