Преди утрешните избори в Турция

На 14 май двойният вот в Турция, парламентарен и президентски, слага началото на нова политическа реалност. Концентрацията на власт в президентската институция и лично у президента Ердоган, характерна за последните години, отстъпва пред обществената воля за промяна. Заменя я, много вероятно, фрагментирана конфигурация от партии с лидери, които заявяват необходимостта от колективно споделена отговорност на упражняване на властта и реформи. Страната навлиза в преходен период, белязан от икономическа и политическа нестабилност, която пряко ще влияе на инвестиционното развитие в региона.

Защо тези избори са с толкова ключово значение?

Вероятно предвид силно разклатените позиции на президента Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), но не само. Алтернативата на досегашното управление, Националният алианс на обединената опозиция (шестте партии, начело с Републиканската народна партия - РНП), е коалиция от твърде разнопосочни партии, обединени от първостепенната обща цел да победят Ердоган. Ако това се случи обаче, дали е налице план Б за обща политика и общи подходи за провеждането й. Въпроси, които ще стават все по-актуални не само в турски контекст. Регионът на Балканите и Южен Кавказ има ключово значение от гледна точка на настоящото геополитическо развитие и гарантирането на стабилността му остава приоритет за Северноатлантическата общност.

В този аспект политическите процеси в Турция, които ще получат тласък с резултатите на 14 май, ще задават през следващите месеци динамиката в региона.

От това дали ще има втори тур на 28 май и как ще се организира той ще зависи във висока степен ангажираността на международния фактор.

Ако Ердоган успее да влезе във втори тур, вариантите да търси оставане във властта на всяка цена се увеличават, а с това расте и опасността от рязко противопоставяне в турското общество. При чиста победа на опозицията на първи тур също не се очертават предпоставки за бързи реформи. Едва след предстоящите след по-малко от година местни избори ще са налице индикатори за тенденциите в кратсрочна и средносрочна перспектива.

Ако Ердоган загуби изборите утре, той ще търси най-малкото реванш с връщане във властта в Истанбул и Анкара на местните избори. Макар, че е обнадеждаващо изказването му от снощи, че ще признае вота, ако загуби, не следва да се изключва при балотаж ескалация на кампанията, включително насилие в периода до 28.05.

В перспективата на местните избори през 2024 г. следва да се акцентира върху факта, че настоящите най-влиятелни опозиционни лидери, кметовете на Анкара и Истанбул - Мансур Яваш и Екрем Имамоглу, ще останат ангажирани в кампания на местно ниво, което ще ги лиши от участие в централната власт. Това създава вакуум, който ще се опитат да запълнят лидерите на останалите партии в опозицията, особено Мерал Aкшенер, която заявява ясна амбиция към бъдещ премиерски пост.

Дали Кемал Кълъчдаоглу, след над 20 годишното му опозиционно позициониране ще съумее да координира всички тези сложни процеси предстои да се види и анализира.