Перспективите пред войната между Израел и Хамас

Израел, 1982 г. Ариел (Арик) Шарон е постигнал целта си да бъде назначен за министър на отбраната в правителството на Менахем Бегин. След сключването на мирния договор с Египет (1979) главният фокус на кабинета е върху окупираните територии, където Бегин активно насърчава изграждането на еврейски селища. В отговор базираната в Южен Ливан Организация за освобождение на Палестина (ООП) разширява атаките срещу еврейските градове и села в Галилея.

Шарон заема поста с ясно очертани намерения по отношение на палестинската организация. Постигнатият дотогава консенсус за военната стратегия срещу ООП очертава замисъл за изтласкване на палестинските формирования на около 40 км. навътре в ливанската територия (изолиране извън обсега на ракетите на ООП). Схващането е, че поставянето на по-амбициозни цели би повишило рисковете от съприкосновение със сирийските сили и нежелано ескалиране.

Не и според министъра на отбраната Ариел Шарон - героят от Войната от Йом Кипур, който вече е установил контакт с Башир и Амир Джемаел - синовете на християнския маронитски водач Пиер Джемaел. Фалангистите откликват на примамливото предложение да поемат властта и да изтласкат сирийските части от страната, въпреки съмненията на разузнавателните служби на Тел Авив в истинските им намерения и възможността да подпишат траен мирен договор с Израел.

Покушението (03.06.1982, на палестинската група „Абу Нидал“) срещу израелския посланик в Лондон и последвалите обстрели на израелски градове очаквано дават повод за провеждане на операцията за унищожаване на палестинските бази в Южен Ливан. Политическите директиви ограничават целите й до създаване на буферна зона с дълбочина до 40 км. с изрично невъвличане в сблъсъци със сирийските формирования. Министърът на отбраната Шарон обаче указва на Северното командване да установи контрол над пътя Дамаск-Бейрут (много повече от 40 км.), заявявайки на 8 юни на колегите си в кабинета „да спрат да се разхождат с линийка и по цял ден да измерват километрите“. На 10 юни Шарон обяснява на министерски съвет, че Силите за отбрана обхождат Бейрут, въвеждайки колегите си в заблуждение по отношение на готовността за встъпване в преговори с Фалангата. Защото разговорите с фамилията Джемаел вече са в ход. Успоредно с това САЩ активизират дипломатическите усилия за постигане на примирие и евакуиране на ООП от страната, докато Арафат реализира успешна информационна кампания в защита на палестинската кауза. Администрацията на президента Рейгън вижда в Западен Бейрут не терористична база, а гъстонаселена столица на суверенна държава под обкръжението на чужди въоръжени сили. Израелското правителство получава закъсняваща и недостоверна информация от зоната на операцията.

Пропускам описанието на събитията след убийството на Джемаел, отказа на Шарон да се съобрази с американския план за евакуиране на ООП, раздразнението на Вашингтон и резкия американски демарш срещу нарушаването на споразумението за прекратяване на огъня от израелска страна и предотвратяване на престъпленията на маронитските милиции в лагерите Сабра и Шатила. Последвалата динамика около консолидирането на шиитските групировки в Ливан и отражението им върху регионалната сигурност може да бъде изучена подробно.

Има ли паралели със събитията от 1982 г. и какви са перспективите пред войната в Ивицата Газа?

Става ясно, че политическата цел за унищожаване на Хамас в Ивицата не може да бъде постигната с военни средства. Израел не е в състояние да инсталира политическа алтернатива на палестинското движение във вакуума след евентуално оттегляне на Хамас, защото за разлика от 80-те години на миналия век не разполага с легитимен политически субект (освен Фатах на Западния бряг). От друга страна, съвместното бъдеще на Ивицата Газа и Хамас също вече е невъзможно. Очевидно е, че има необходимост от външен политически играч, който да преговаря за изтегляне на групировката от палестинския анклав. Предпоставките за такъв вариант са реални предвид ангажирането на Катар в преговорите за освобождаване за заложниците с одобрението на Нетаняху. Това, разбира се, би могло да се разглежда като имиджов ход за прехвърляне на отговорността към Хамас, но може да бъде интерпретирано и като сигнал за осъзнаване на ограничения потенциал за постигане на декларираните цели.

Операцията в Газа ще приключи в момента, в който САЩ поставят категорично условие за това.

Хуманитарната ситуация с течение на времето ще се влошава драстично до тежки мащаби, което не може да бъде позволено на Нетаняху. Политическото му бъдеще много вероятно ще приключи по-скоро отколкото очакваме и въпреки опитите му да се дистанцира от крайнодесните си партньори в управлението „Оцма йехудит“ („Еврейска сила“). Днес той отстрани министъра на наследството Амихай Елияху от заседанията на кабинета до второ нареждане, след негово интервю, в което каза, че атомна бомба срещу Газа е една от възможностите във войната.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се среща с президента на Палестинската администрация Махмуд Абас в Рамала на Западния бряг, 5 ноември 2023 г. (Jonathan Ernst/Pool photo via AP)