Оценка на ситуацията в Ивицата Газа

Атаките на бригадите „Ал Касам“ в събота възпроизвеждат традиционните за последните 16 години (от поемането на властта в палестинската територия от Хамас) анализи и оценки на ситуацията в Газа. Само някои наблюдатели започнаха да фокусират вниманието върху вътрешнополитическите аспекти, които формираха условията за събитията от 7 октомври (50-ата годишнина от Войната от Йом Кипур, 6-25 октомври 1973 г.), които ще бъдат определящи и за развитието на конфликта с проекция върху цялостния процес на историческото сближаване на Израел с арабските монархии в Залива. Сред основните, за съжаление, трябва да подчертая неефективната политика на ултрадясното правителство на Нетаняху и най-вече на двамата радикални и деструктивни министри - на финансите Безалел Смотрих и на националната сигурност - Итамар Бен-Гвир, от чиито действия се възползваха бригадите „Ал Касам“ вчера. Политическите паралели с България изглеждат опасно близки, като освен разделението в израелското общество вследствие на коалиционната политика за съдебната реформа, крайнодесният политически сегмент акумулира огромно етно-религиозно напрежение (например насърчаването през миналата седмица на молитвите на ортодоксалните заселници до комплекса „Ал Акса“), успоредно с ангажирането на значителен ресурс на силите за сигурност в подкрепа на крайните еврейски заселници и естественото на този фон отслабване на реакцията срещу Хамас. Разбира се, натрупаната фрустрация в Ивицата произтичаше също от разочарованието, че интересите на палестинските араби не са отчетени в почти финализираното споразумение между Израел и Саудитска Арабия (процесът, иницииран от администрацията на Тръмп и по-късно подкрепен с подписването на Авраамовите акорди между Израел и ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко) с активната подкрепа на САЩ през последните дни, които паралелно с това целят и намаляване на цените на нефта.

Тази динамика беше очевидно несъвместима с целите на Хамас, още повече, че критичните индикатори за това бяха налице при събитията в Източен Ерусалим миналата седмица, както и в публикуваните също на 4 октомври сведения в Хаарец, относно отказа на Катар преди месец да предостави помощ на Ивицата Газа. Катарският посредник също така обаче е предал предупрежденията на израелския кабинет за въздържане от ескалиращи действия, което казано иначе е елиминирало всякакви надежди за намиране на политическо решение на 16-годишната блокада на Ивицата Газа.

Какви са перспективите пред ситуацията?

Зависят от подхода на Ерусалим. Широкомащабна военна операция с въвеждане на сухопътен компонент би бил най-опасният вариант, защото не е в състояние да постигне значими резултати в територия с близо 2 млн. население, подкрепящо противник, който прилага асиметрични тактики в градски условия. Предвидими при подобен сценарий биха били действията на ливанската Хизбула и дестабилизиране на Западния бряг (спр. събитията от юли в Дженин). Това от друга страна също ще блокира важното споразумение със Саудитска Арабия, съществено обстоятелство което би трябвало да се отчита от Нетаняху, за когото обаче е далеч по-важно да реши бързо проблема с взетите заложници, сред които и американски граждани. За да бъде разрешена кризата успешно, Израел би трябвало да намери най-бързия вариант за прекратяването й дори с цената на имиджови негативи. Ескалирането и протакането на решенията са контрапродукивни. Като позитивен знак в тази посока днес може да се разчете информацията от WSJ, че Израел е потърсил египетската страна като посредник в конфликта.

Oct.8, 2023. (AP Photo/Ohad Zwigenberg)