Относно невъзможната победа на Русия

Крайното състояние на войната в Украйна не трябва да се разбира като свършен факт и постигане на абсолютна победа на една от воюващите страни, а като процес, който очертава възможност за политическо договаряне и то при благоприятни за Украйна (а не за Русия) политически условия. Обратното би имало катастрофални последици за европейската сигурност. Само разбирането на тази хипотеза може да изведе прогнозите за бъдещето на войната от нефункционалността на политическата реторика.

В предходния коментар отбелязах сходството между характеристиките на ситуацията в Украйна с тези от преди провеждането на частичната мобилизация в Русия през 2022 г. Стремежът на агресора през последните месеци беше към капитализиране на логистичните ограничения на украинските сили вследствие на забавеното решение на американския конгрес, както и осигуреното преимущество в жива сила на руснаците, включително в резултат на протакането на законодателните промени за мобилизацията в Украйна. След като станаха очевидни проблемите с избраната от Киев стратегия на контранастъпателни действия на широк фронт през м.г., руснаците възприеха идентичен подход и започнаха офанзива по целия Източен фронт, а на 10.05 и настъплението в Харковска област. Въпреки иначе верните твърдения на украинците, че това е второстепенно направление за приковаване на резервите им в интерес на настъплението в Донбас, спокойствието им изглеждаше преекспонирано. Свидетелство за това са твърди признаци като смяната (11.05) на командващия оперативно-тактическата групировка войски „Харков“ бриг. ген. Юрий Галушкин (с бриг. ген. Михайло Драпатий) и отменените визити на президента Зеленски.

За спиране на руското настъпление на този етап е още рано да са говори, както и за анализа, че постигнатите до момента резултати имат само тактическо значение, както на Харковското направление, така и на главното в Донбас.

Според наличните към момента данни, руснаците все още не са въвели основните си сили, водейки рейдови действия в полкови групи от 11-и армейски корпус (АК, Калининград) и наскоро формирания 44-и АК (Карелия), всеки в състав от две мотострелкови дивизии. Притеснително обаче е присъствието на елементи на Въздушно-десантни войски (ВДВ) и на 1-ва гвардейска танкова армия (1-ва и 47-та танкови дивизии). Вероятно оперативната цел действително е приковаване на украинския резерв/действия на отвличащи направления в подготовка на предстояща мащабна кампания на юг.

Истинският замисъл на операцията ще се види през следващите дни, основно в зависимост от числеността на насочения на затрашеното направление резерв и/или евентуално прегрупиране в Донбас.

Така или иначе обективният поглед върху обстановката показва, че Кремъл разбира критичните уязвимости на украинската страна в способности за ПВО, огнева поддръжка и подготвен оперативен резерв, от една страна, но и тесния времеви прозорец до тяхното компенсиране – от друга.

Проблемите, както коментирах досега, се крият в попадналата в патова ситуация руска военна икономика и достигането на пълния й капацитет ( виж: https://war.obozrevatel.com/kovalenko-novyij-ministr-oboronyi-ne-smozhet-vozrodit-rossijskuyu-armiyu-vozrozhdat-uzhe-poprostu-nechego.htm), нарастващата инфлация и.т.н. Назначението на Белоусов, вече разгледано от същия ракурс, също крие значението на критична динамика, мотивирано главно с необходимостта от увеличаване на ефективността на отбранителния индустриален комплекс, но обречено на провал по напълно обективни причини и корупционни зависимости.