Разривът в Овалния кабинет засега естествено привлича повече внимание върху президента Зеленски и задаващите се военни трудности пред Украйна.
Подходът на украинския лидер на срещата очевидно беше обречен на неуспех още преди да е заработил, предвид характеровите структури на Тръмп и сенатора от Охайо, както и елементарния им хилбили светоглед. Все по-често в коментарите за двамата политици се срещат аналогии с един иначе добър сериал - "Семейство Сопрано" – историята на Тони Сопрано, момче от необикновена фамилия, което ще се превърне в най-могъщия бос на италианската мафия в Америка.
По-важно за изводите от този дипломатически провал обаче не са бъдещите ходове на президента Зеленски в Европа, нито негово евентуално адаптиране по отношение на Белия дом или перспективите пред новата европейска коалиция в подкрепа на Украйна.
Оценката ми е, че американският държавен глава вероятно ще бъде изправен пред много по-сериозна политическа динамика отколкото украинския му колега в настоящия контекст.
Малко преди визитата на президента Зеленски хипотезата за сключване на споразумението за редките полезни изкопаеми изглеждаше реалистична, въпреки недвусмислените залитания на Тръмп по отношение на руските интереси.
Независимо от неясните параметри на договора, обвързващата му сила, както и изключително високите бизнес рискове (недостатъчно проучени залежи, неясни контрактори за добива и преработката, липсата на адекватни гаранции за сигурността от страна на частни военни компании и т.н.), все пак това осигуряваше платформа за стартиране на преговори с Путин.
Сделката не беше подписана. Вероятно надделя недоверието на украинците към потенциала на споразумението или липсата на дълготрайни гаранции за мира. Може би главният фактор за това беше подозрението на Киев към самомнителното схващане на американската администрация, че войната ще бъде прекратена веднага щом Кремъл получи твърди гаранции, че Украйна остава извън НАТО, успоредно с възстановяване на предвоенните отношения със Запада (т.е сваляне на санкциите) и признаване на (част от) окупираните територии.
Налице са няколко сценария за развитието на обстановката оттук нататък. От оптимистичния за подновяване на контактите на Киев с Белия дом и подписване на търговско споразумение/меморандум за добив на редките полезни изкопаеми до пълно спиране на американската военна и финансова помощ.
Предметът на този коментар е друг - изолационистката политика на Тръмп има потенциала да катализира войната до неподозирани равнища, което със сигурност ще отнеме от комфорта на американския президент да предлага само кухи инициативи, за да си осигури Нобеловата награда за мир.
