Неслучващият се мир

С дългоочакваното годишно обръщение към Федералното събрание Путин преустанови участието си в договора "Нов СТАРТ" за контрол на ядрените оръжия и отново обвини Запада за войната в Украйна. По-рано във Варшава американският президент Байдън потвърди решимостта си за подкрепа на Украйна, „докато това е необходимо“. Пекин пък обяви позиции за разрешаване на „украинската криза“, които бяха разчетени като готовност за военна помощ на Русия.

Условията за започване на преговори и на Москва, и на Киев обаче са диаметрални и изключват дипломатически пробив, и логично анализаторите започнаха да чертаят мрачни прогнози за разширяване на времевия, географския и обхвата на военния ресурс в конфликта.

Мирни преговори на този етап не могат да се случат

От гледна точка на руската конфликтология „операцията“ е възможно да прерасне в регионална война. За целта изглежда удобна конструкцията на „репресалиите“ в отговор на неправомерните действия срещу руския суверенитет. Кремъл намира, макар и абсурдна, политическа легитимация за разширяването на конфликта, но в конкретния случай липсват други важни елементи. Дори руските теоретици отчитат важността на партньорското взаимодействие, доколкото международната легитимност е императив за провеждането на широкомащабна война, а употребата на военна сила отнема огромен национален ресурс. Също така се отчита необходимостта от конституционно правна норма за военната организация, строителството, развитието и използването на военния компонент с цел защита на националната сигурност. Затова военната доктрина регламентира тези области през призмата на колективната сигурност и любимата руска „многополюсност“. Във връзка с това въпросът дали Китай заявява военна подкрепа придобива такава важност.

Восток – дело тонкое

Предложенията на Пекин се вписват в обичайното перформативно използване на символни образи. И в този случай познаващите маниера на китайския политически говор могат да видят, че зад призива за „подновяване на диалога към постепенна деескалация и окончателно постигане на всеобхватно прекратяване на огъня“ се крие нещо повече от желание за дипломатическа интервенция. Завоалирано зад критичния език към Запада и „разширяващите се военни блокове“, санкциите и военните доставки, които „раздухват пламъците“, остана предупреждението за сдържане от ядрена ескалация и „атаки срещу цивилното население, жените, децата и другите жертви на конфликта“. Русия веднага схвана пасивите от китайското предупреждение и отговори твърдо, че е „отворена за постигането на целите на специалната военна операция с военни и дипломатически средства“, но „доколкото се признават новите териториални реалности“. Обратно, президентът Зеленски използва мекия пас, за да ескплоатира критичната руска уязвимост – пълната международна делегитимация на държава агресор, воюваща на територията на чужда държава.

Тесен прозорец на възможности

На сегашния етап от войната всеки следващ призив за прекратяване на огъня ще бъде възприеман с голяма доза скептицизъм, а в съюзническия формат на НАТО - вероятно и с раздразнение като политическо говорене с деструктивен потенциал. Причините за това са обективни и разпознаваеми. Украйна не желае да приеме друга формула освен изтегляне на руските войски до международно признатите граници, защото нацията е консолидирана и с висок праг на обществена търпимост към понасяните загуби. Същевременно почти същото успя да постигне и Кремъл, придържайки се към стратегията на изтощение на Украйна, паралелно с мобилизация на страната в конфронтацията с „колективния Запад“. За Путин войната се превърна в екзистенциален въпрос. Затова, както написах в предишния коментар, перспективата за мир ще бъде обективна едва след овладяване на военната инициатива от една от страните.

Реалистично ли е обаче подобно очакване? Да, но прозорецът на възможности е тесен, след което е по-вероятно войната да се проточи за неопределено време.

Със частичната мобилизация м.г. Русия призова около 300 000 души, част от които в рамките на 2-3 седмици беше развърната в Украйна. Командването успя да стабилизира линиите след изтеглянето в Херсон, но слабата подготовка и недостигът на бойна техника не позволиха провеждане на по-амбициозни настъпателни действия. Допълнително, около 140-150 000 от есенния призив на наборници преминават обучение на територията на Русия и Беларус. На фона на понесените до момента загуби (броят на убити и ранени е съизмерим с числеността на руската групировка в началото на войната), стратегическата цел до края на март да се достигне до административните граници на Донецка и Луганска области изглежда меко казано нереалистична.

Това, разбира се, не означава, че руското командване не адаптира организационната си структура и не извлича поуки от практиката. Налице са индикатори, че отбранителната индустрия е започнала да увеличава производствените мощности за военновременна дейност и може да се предположи, че към началото на есенно-зимния период ще компенсира напълно текущия недостиг на боеприпаси и техника. Вероятно е да се прибегне и към нова мобилизация на резерв.

Към момента предимството в подготвен човешки ресурс е на украинска страна, която още през март м.г. мобилизира около 700 000 души. Налице е и перспективата за бързо докомплектоване и усилване на маневрените формирования, създаване на нови, въоръжаването им със съвременна бойна техника, както и интензивната подготовка на личен състав. Може също да се защити, че УВС не могат да копират руската стратегия на изтощение, защото мащабите са несъизмерими.

Следователно остава единствен вариантът за настъпление още през пролетта или най-късно до затварянето на т.нар. прозорец на възможности, ориентировъчно септември-октомври.

Дългосрочни тенденции като функция на военния успех

Русия притежава потенциала да води бойни действия години напред, въпреки международните санкции и изолацията. Но вече е изгубила войната и дипломатическо решение рано или късно ще бъде намерено. Прогнозата за конкретен сценарий на този етап би била неточна, защото международният режим за решаване на конфликти към момента не предлага подходяща формула. Развръзката така или иначе предстои да видим през следващите няколко месеци.

Опитът от въоръжените конфликти при действащата световна система за сигурност може да ни отведе към някои предположения, някои по-реалистични, други – не толкова. В оптимистичен вариант може да открием аналогии с края на Фолклендската криза и оттеглянето на режима на Галтиери в Аржентина, затова обаче е необходима военна загуба. Или развръзката на Алжирската война за независимост, когато Франция загуби подкрепата на близките си съюзници и започна преговори за мир, но руското общество не е френското, а страната не е родила своя Дьо Гол. Възможно е и да станем свидетели на корейски сценарий, който обаче ще означава замразяване на войната до следващата ескалация.

Накрая – опцията Хирошима с ядрени удари обаче на de jure собствена територия, без военни ползи и застрашаващи руската държавност.

Снимка: Ройтерс