И всё идёт по плану...

"А моя душа захотела на покой,

Я обещал ей не участвовать в военной игре"

Егор Летов

Анализът на руските неуспехи в Украйна на Mайкъл Кофман и Роб Лий обективно свързва нереалистичните политически цели с допуснатите грешки в предварителното планиране и планирането на действията на въоръжените сили - от недостатъчната подготовка и оперативни способности на формированията до провеждането на кампанията.

В голямата си част досега направените оценки рядко отразяват в частност съществен проблем - несъответстващото на оперативните цели организационно структуриране на сухопътните формирования и недокомплектоването им с личен състав.

Дефиниране на базовата структура като слабост, разбира се, е некоректно, доколкото организацията е отражение на очакванията и амбицията при стратегическото планиране (ситуационните сценарии, характер на операциите и основните задачи на силите в тях), но е очевидно, че продължителната кампания с мирновременната численост на участващите сили без провеждане на мобилизация не може да генерира търсените ефекти.

Този проблем на руските сили може убедително да бъдат откроен като ключов фактор за неизпълнението на задачите в общовойсковите операции през първата фаза на войната, включително в градски условия, при маньовъра в хода на настъплението, в отбраната на овладени райони и контрола върху тях и др.

В ретроспекция принос за текущите резултати има прекратяването (основно поради оценките на държавното и военно ръководство за характера на операциите, които се очакваше да се провеждат срещу превъзхождащите сили на НАТО) на изграждането (2008 -2012 г.) на по-малки въоръжени сили, поддържащи висока готовност по западен модел и последвалото ориентиране към комбинирана структура с дивизии и бригади.

Утвържаването на тази базова организация определи необходимостта от мобилизационно комплектоване на тежките формирования като отражение на стремежа към двойни ползи - мащабна численост и въоръжение от съветския период, от една страна, и кратки срокове за готовност и гъвкавост при провеждане на операциите - от друга.

Действително това организационно структуриране позволява участие в операции както с батальонни тактически групи, така и с автономните полкове или бригади.

Батальонните тактически групи (БТГ) бяха заложени като основни тактически съединения с висока степен на готовност и целева структура изградена около маневрен (мотострелкови или танков) батальон с усилващи подразделения (танкова рота, мотострелкова рота, реактивна артилерия, инженерно и тилово осигуряване и др.).

От доктриналните постановки към поуките от бойното изполване

Сухопътните формирования (включително ВДВ и морската пехота) на руските въоръжените сили, като сили с различни срокове на готовност за използване, до началото на войната бяха попълнени с около 70%-90%.

Следователно може да се предположи, че бригада със щатна численост от 3500 души е била комплектована с около 2500 военнослужещи в мирно време, 30% от които наборни или развръщане на практика би могло да бъде осъществено с около 1700 души.

Реалният принос към заложената цел за развръщане на три БТГ (две комплектовани с военнослужещи по договор и една - с наборни, всяка в състав от 700-900 военнослужещи) от бригада/полк допълнително се ограничаваше в случаите на непопълване на длъжностите за военнослужещи по договор и особено предвид тенденцията към изкуствено завишане на резултатите от проверките на бойната готовност.

Пренесено на ниво общовойскова армия (основното руско оперативно обединение), аналогичното равнище за участие в операция достигаше около 1,5 до 2 бригади.

Затрудненото комплектоване с личен състав и заложените слабости в разпределението на структурата (традиционният дисбаланс между маневрените формирования и формированията за бойна поддръжка) обусловяха невъзможност за системно ротиране на силите и като цяло непостигане на целите в продължителни широкомащабни операции, като тези в Украйна, без провеждането на частична или обща мобилизация.

Военно командване и достойна отбрана

Базовата структура на сухопътните сили не изчерпва анализа на провала на руската кампания. Конформизмът към изгодно позициониране във властовата вертикала винаги е пречил в изграждането на гъвкава и балансирана отбрана, независимо от контекста и нейните задачи.

След руската инвазия в Украйна през 2014 г. батальонните тактически групи бяха заложени с най-висок приоритет в структурата на Сухпътните войски, като от 2016 г. всяка бригада и полк трябваше да поддържат способност да формират две БТГ с офицерски състав и свръхсрочно служещи по договор и трета група след комплектоване от наборни военнослужещи.

Според началника на Генералния щаб Валерий Герасимов през 2016 г. ВС на РФ разполагаха с 66 БТГ с планове за увеличаване до 115 през 2017 г. и 126 - през 2018 г. Министърът на отбраната Шойгу декларира 136 БТГ през 2019 г. и 168 през м. август 2021 г.

Обявените данни за броя на формированията и тяхната щатна численост (от 700 до 900 души) обаче не кореспондираха със статистиката за приеманите на задължителната наборна военна служба, както и с константните стойности на сключените договори за професионална служба от последните четири години. В контраст с обявените цели за привличане на 499 000 военнослужещи по договор през 2019 г. са отчетените равнища от 394 000 и последните актуални сведения за 405 000 през 2020 г.

Експертните оценки сочат, че руските ВС са „постигнали“ заложените цели посредством редуциране на числеността на батальоните, включително на щатната организация в ротите.

В подкрепа на това са сведения от руски документи, които свидетелстват за направени изменения в длъжностните разписания на мотострелковите формирования. Вместо 539 или 461, числеността на мотострелковия батальон не надвишава 345 души. Независимо от промените, много руски батальони са комплектовани на ⅔ до ¾ с личен състав, или с 230 до 280 военнослужещи.

Утвърдената организация на мотострелковата рота включва 75-76 души вместо възприетите досега 101 до 131 души или само 22 души във взвода.

Мотострелковият взвод запазва трите отделения по седем военнослужещи, без обаче групата за управление.

Предвид общия некомплект, това формира песимистичното допускане за средния реален брой в отделението от 5 - 6 души (екипаж на БМП от 3 души) и практическа невъзможност за спешаване на личен състав.

С усилващите подразделения числеността на много батальонни групи не надхвърля 600 военнослужещи, което е под заложените изисквания за 700 до 900 в БТГ.

Като пример се сочат двата развърнати в Украйна батальона на 138-а омсбр, които според наличните данни са били комплектовани с 310 и 226 души, съответно сглобените на тяхна основа БТГ са имали едва 666 и 499 души.

На практика личният състав на батальонните групи в Украйна варира в широк диапазон от 350 до 900 военнослужещи, като в някои случаи са развърнати цели полкове без формирането на БТГ на тяхна основа.

В този вариант структурните елементи за бойна поддръжка на полка или дивизията остават на подчинение на старшия командир, което допълнително редуцира състава на участващите формирования (косвен индикатор за развръщане на ниво полк или бригада е високият брой на установените загуби на командири на полкове и бригади).

Не трябва да се изключва напълно и хипотезата, че някои полкове или бригади са успели да формират по една пълноценна батальонна група поради ограниченията в личен състав.

Батальонните тактически групи на основата на танков батальон привидно не срещат подобни трудности поради по-малката си численост от 151 души.

В действителност този брой е вероятно и по-нисък поради редуцирания мотострелкови елемент на танковия полк, който в някои случаи е трансформиран от батальон в рота.

Това очевидно елиминира възможността танковият полк да формира две пълни БТГ, предвид минималното изискване всяка от тях да бъде усилвана с поне една мотострелкова рота. Като пример се привежда 1-ви гвардейски танков полк на 2-ра гв. мсд, който е имал едва една мотострелкова рота в състав от 70 души.

Тези решения формират две тежки уязвимости в хода на украинската кампания:

1. Oбявените преди началото на конфликта около 125 - 130 БТГ на практика са били комплектовани с много по-малка численост - около 80 000 без елементите за бойна поддръжка и осигуряване;

2. Нарушен структурен баланс в полза на артилерийските, танковите и подразделенията за бойно осигуряване и в ущърб на мотострелковите подразделения и части.

Опитите за компенсиране на дефицита на личен състав в пехотата чрез развръщане на формирования от Федералната служба на войските от националната гвардия (Росгвардия) естествено бяха нискорезултатни без да бъде осигурена ефективна учебно-бойна подготовка и адекватно въоръжение и техника.

Същевременно бързото докомплектоване на БТГ без доподготовка и сглобяване на личен състав от различни формирования непосредствено в периода преди инвазията минимизира още повече оперативните ефекти.

Макар и известен сред ескпертната общност, проблемът с некомплекта във формированията (допускан в интерес на изграждането на нови формирования), надхвърли очакванията особено в първата фаза на войната.

Опровергано беше и наложеното разбиране за недостиг на подготовен офицерски състав, в действителност наблюдаваме обърната командна пирамида с остър дефицит на редови състав.

Два важни извода:

1) негативната тенденция на увеличаване на некомплекта във ВС през последните три години е провокирал процес на подаване на неверни данни към висшето военно ръководство за състоянието на бойната готовност на ВС, успоредно с неефективната система за нейната проверка;

2) проблемът с обективното състояние на силите не е могъл да бъде адресиран в условията на скриване на подготовката за кампанията и/или ускорено и непълно оперативно планиране под политически натиск.

Може да се обобщи, че руската групировка не може да постигне целите на своята кампания без провеждане на частична мобилизация, което обаче е политически неприемливо за оцеляването на режима.

Същевременно Украинските въоръжени сили успяха да мобилизират значителен ресурс в личен състав и със западната подкрепа в подготовката, въоръжение и техника постепенно овладяват стратегическата инициатива във войната.

Критично условие за руската страна е преодоляването на дефицитите в числеността (показателен е указът за установяване на щатната численост на ВС) и предприемане на нова офанзива евентуално през 2023 г.

Понастоящем категоричен обрат за руската страна е трудно реализуем до края на т.г. и може да се предположи, че стремежът ще е към удържане на обстановката в сегашните граници, с недопускане на успех на контранастъпателни действия (Херсонска и Запорожие най-вече).

Положителният ефект от осигуряването на предимства за Кремъл като евентуално примирие, протакане и т.нар. замразяване на конфликта е твърде спорен и не отчита загубата на влияние на баланса между икономика и сигурност в настоящия международен дневен ред. Колективният Запад "говори солидарно" все по-остро и дава все по-безалтернативни сигнали, че ядреният шантаж на Путин формира единствено готовност за решителни действия.

Иво Хасекиев

автор в AnalyticaTH