За прекратяването на войната в Газа

В настоящия коментар насочвам вниманието към публикацията на Роб Гайст Пинфолд (https://warontherocks.com/2023/12/israels-gaza-ground-invasion-and-the-return-of-strategic-depth/), не само защото споделя оценката за невъзможността да бъдат постигнати израелските цели в Ивицата Газа с военни средства, а и предвид значимостта на автора като фактор за влияние и признат експерт по израелско-палестинския проблем.

Скепсисът на Пинфолд по отношение на израелската доктрина за изграждане на стратегическа дълбочина в Газа (м.бел. евфемизъм за временно завладяване на територия с военна сила, макар и спорен с оглед на мащабите на палестинския анклав) е отлично аргументиран със събитията около изтеглянето на израелската армия от Южен Ливан през 2000 г. и това от Ивицата Газа през 2005 г. По-интересен обаче е анализът му на перспективата за дипломатическо прекратяване на войната. За да бъде устойчива и жизнеспособна, невоенната алтернатива трябва да реализира в синхрон две цели: демилитаризиране на Газа и отстраняване на причините за израелска военна интервенция, както и възстановяване на разрушената инфраструктура и елиминиране на бъдещо насилие от палестинците.

Каква формула за изход от конфликта предлага авторът?

Мироопазващ контингент на арабски държави, паралелно с предоставяне на политически и административен контрол върху Газа на Палестинската автомна власт (Западния бряг). Предвижда се Израелските сили за отбрана да охраняват границата, но с условието за отмяна на блокадата върху анклава, включително за нуждите на следвоенното възстановяване. Като критично условие за успех Пинфолд акцентира на американска подкрепа за арабската коалиция и финансовата помощ за реконструкцията. Предаването на контрола над вътрешната сигурност от многонационалните сили към Палестинската администрация ще бъде осъществено плавно. Постепенният преход се дефинира като ключово условие за легитимността на бъдещото управление (чуждо присъствие без очертани времеви рамки ще бъде отхвърлено от палестинците като пречка пред независимостта им). Този сценарий е продиктуван също и от текущия дефицит на способности на Палестинската автономна власт за самостоятелно опазване на обществения ред, вкл. на Западния бряг. Отчитат се рисковете пред реализирането на плана, но Пинфолд откроява текуща тенденция към засилване на американските усилия за ангажиране на арабските държави.

Прилагането на инициативата на сегашния етап се затруднява от колебанието на арабските партньори и от твърдолинейната управляваща коалиция в Израел, която отхвърля мирните усилия като де факто формиране на палестинска държава. Свидетелство за това е неотдавна изтеклият документ на Министерството на разузнаването (осъществява политическия надзор над Мосад и Шабак), в който открито се дава препоръка за изселване на палестинците (етническо прочистване) в Египет пред „екзистенциалната заплаха“ от създаване на тяхна държава. Сходен пример е демонстрацията (09.11, Тел Авив) на крайнодесни израелски активисти под радикалния лозунг „Окупация, Прогонване, Заселване“...

При запазване на текущите тенденции, действията на Тел Авив биха довели до окупация с неопределен хоризонт. Ефектите от израелското военно присъствие в Газа са обратнопропорционални на неговата продължителност, което обезмисля стратегията на стратегическата дълбочина. Крайният резултат неминуемо би бил завръщане към предвоенното статукво – примерът с Афганистан е актуален в това отношение. Още повече, очертаващият се консенсус на израелския политически елит да не се ангажира с бъдещо налагане на военен контрол в градските райони в Газа провокира допълнителна несигурност. Хибридно окупиране на анклава е сигурно условие за вакуум в управлението, който Хамас ще използва за възстановяване на военните способности.

Безизходната ситуация, в която затъва Нетаняху може да се реверсира само с радикален външнополитически подход. Сигурността и стабилността на южната граница на Израел може да бъде постигната с изтегляне от Газа, а не чрез окупиране. По думите на ген.-майор Гиора Еланд – бивш председател на Съвета за национална сигурност на Израел: „изтеглянето е като животоспасяваща хирургическа операция: дори да е болезнена сега, ние се нуждаем от нея, за да се излекуваме завинаги“.

Снимка: Israel Defense Force