Възелът Зангезур

През последните дни Армения и Азербайджан отново ескалираха напрежението до най-високото ниво след Втората Карабахска война през есента на 2020 г.

Какво провокира изострянето извън рамките на обичайното противопоставяне в спорните райони?

Отговорът е нееднозначен, процесът е многопластов, единственото сигурно е, че всички участници бързат да си вземат своето. С голяма степен на вероятност основно влияние върху настоящата динамика оказва развитието на военната обстановка в Източна и Южна Украйна и загубата на инициативата от руските сили.

От очевидната военна слабост и геостратегическа инертност на РФ бързат да се възползват свързаните региони - Южен Кавказ и Централна Азия.

Сред най-нетърпеливите са Казахстан и Азербайджан, респективно Турция.

И докато Казахстан успешно запълва руския вакум с недвусмислената подкрепа на Китай, около т. нар. "коридор Зангезур" Баку и Ереван завързаха сложен възел от припокриващи се интереси.

Договарянето на коридора е предмет на преговори от 2020 г. и през последните месеци и двете страни обявиха съществен напредък. Обединението около икономическите ползи от свързаността на Турция и Азербайджан обаче все още не е достатъчно за компромис.

Коридорът е част от стратегически транспортен маршрут от азербайджанската столица Баку до Карс, източната провинция на Турция, минаващ през арменска територия близо до границата на страната с Иран.

снимка: Jelger Groeneveld/CC

В резултат на това отварянето му зависи от изработването на всеобхватен арменско-азербайджански договор.

Според чл. 9 на споразумението от 2020 г. за прекратяване на огъня всички икономически и транспортни връзки в региона следва да бъдат деблокирани. Армения се ангажира да гарантира сигурността на транспортните връзки между западните райони на Азербайджан и Нахичеванската автономна република, за да се осигури безпрепятствено движение на хора, превозни средства и товари в двете посоки.

И тук идва различният прочит - Баку вижда прилагането на чл. 9 чрез отварянето на Зангезурския коридор, докато Ереван отказва да го признание за "коридор" (по примера на Лачинския коридор, който осигурява директна връзка между Армения и непризнатата република Арцах/Нагорни Карабах през територията на Азербайджан) и съответно не приема произтичащото от това премахване на митническия контрол. Счита го за нарушаване на суверенитета й.

В тази връзка на 18.08 Службата за национална сигурност на Армения представи проекторешение, което предлага създаването на три нови гранично-пропускателни пункта: в село Сотк на границата на азербайджанския район Келбаджар, в Карахундж на границата с азербайджанският регион Губадли и Ерасх на границата на азербайджанския ексклав Нахичеван.

Баку отхвърли предложението и продължи да настоява за отсъствие на митнически контрол, както и за преминаването на железопътната линия и магистралата през района на Зангилан-Мегри-Ордубад, успоредно на арменско-иранската граница, тъй като географските условия са най-подходящи.

Русия, която чрез Службата за гранична охрана на Федералната служба за сигурност (според чл. 9), следва да отговаря за контрола между Азербайджан и Армения, не нарича маршрута Зангезурски коридор „коридор“, но поддържа отварянето му, т.е. турския интерес.

Иран обаче е обезпокоен от ограниченията, които Турция и Азербайджан, чрез коридора Зангезур, налагат на границата му с Армения и ги счита за неприемливи и конкурентни на транспортния коридор Юг-Север (Персийския залив - Черно море - Европа). Опасенията му се споделят и от Индия.

Изправени пред сложни вътрешно-политически и още по-динамични геостратегически процеси основните играчи ескалираха ситуацията, за да се опитат да я обърнат в своя полза.

За Турция динамизиране на процесите е особено важно предвид предизборния натиск и необходимостта от знакова регионална победа в момент, когато РФ няма потенциал да я оспори. В Южен Кавказ, за разлика от Сирия и Либия, Анкара контролира процесите безалтернативно на регионално ниво.

За Армения също е от ключово значение сега ясно да се разграничи от РФ, показвайки на проруската част от обществото, че Кремъл не желае да подкрепи Ереван военно след ескалацията от 13.09, предвид припокриването на руския интерес с турския, в условията на безпрецедентните западни санкции за Украйна.

Премиерът Никол Пашинян спечели през юни 2021 г. парламентарния вот след опита за отстраняването му от проруската опозиция. В този контекст разполага с кредит на доверие за провеждането на гъвкава политика между Русия и Запада, включително Турция. Действията му от последните дни го показват - обърна се за подкрепа към Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и едновременно с това потърси активното посредничество на Париж и Вашингтон.

Склонен е да придвижи споразумение с Азербайджан и от тази гледна точка е приемлив за Баку и Анкара, но в същото време търси механизъм, който да съхрани стабилността на управлението му, защото ясно съзнава, че подобен ход ще се употреби от опозицията като предателство на държавния суверенитет. Пашинян разчита на факта, че арменското общество ще разчете отказа на РФ за военна подкрепа като възможност за откъсване от руската зависимост.

За Иран, който е пряко повлиян от трасетата по границата с Армения и от стремежа на Баку да елиминира контрола върху тях, ситуацията създава възможност за противопоставяне на Турция и РФ и за подсилване на позицията му в хода на ядрените преговори.

Сложността на процеса се допълва от посредническата роля на ЕС и по-активно на САЩ. Неофициални дипломатически източници акцентираха върху личната ангажираност на държавния секретар Блинкен за постигане на примирието. Успоредно с това председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси, в характерен стил обяви, че ще посети Ереван през уикенда, с което засили спекулациите за приоритетите на Вашингтон в Южен Кавказ, съизмерими с тези в Югоизточна Азия.

Така или иначе отслабващата руска сфера на влияние отваря вакуум, който бързо се запълва от припокриващи се интереси.

Видяхме го по време на срещата на ШОС в Самарканд (Узбекистан, 15 и 16.09) както на официално, така и на кулоарно ниво. Путин беше лишен от протоколно внимание и видимо разфокусиран (в хода на почти всичките му двустранни срещи се налагаше той да е в позиция на изчакващ), особено след репликата на премиера Моди, че не е време за война.

Доминиращото поведение на президента Ердоган показва недвусмислено степента на руската зависимост в настоящия момент.