В момента чуваме думата "победа", a искаме да чуваме "мир". Колко е опасен посредственият популизъм?

Посредствеността, представена като стабилност е благодатна почва за упадък.

Срещата на президента Радев с украинския държавен глава Зеленски може да бъде разглеждана в различни ракурси, но оценката й от външнополитическа гледна точка може да бъде обобщена единствено като провал. Протоколен, дипломатически и морален. Ако популистките послания бяха насочени, както досега, към добре проучената русофилска аудитория в страната, те сигурно биха имали ефект. В присъствието на президента на борещата се за оцеляването си Украйна обаче те звучаха гротескно и показаха самоналожена отдалеченост от формиращите външнополитически процеси.

За перспективите пред започване на мирни преговори между Русия и Украйна съм писал нееднократно, както и за устойчивостта на евентуални договорености.

Ако трябва да теоретизирам кои са най-желаните резултати от един преговорен процес, на първо място, това е постигането на споразумение. Споразумения, които не се приемат от страните обаче в значителна степен гарантират обратимост на конфликтните отношения.

Важно качество на крайния резултат от преговорите е и неговата ефикасност.

Трябва освен това да се отчита и стабилността на постигнатите резултати. Тя съществува, ако страните не се отказват от постигнатото споразумение и с последващото си поведение не го подкопават.

Не на последно място, трябва да се прецени в каква степен е зачетен „принципът на справедливост”.

За да се избегне имиджовата щета от срещата на Радев със Зеленски, може би е трябвало предварително да се изследва т.нар. формула за мир на Киев, огласена още през м. ноевмври м.г.

Украйна не желае и не може да приеме друга международноправна формула освен изтеглянето на руските войски до признатите граници, но за Путин войната отдавна е въпрос на оцеляване.

Вероятно за проруските стратези изглежда жизнеспособна идеята за реализиране на някаква форма на мир с провеждане на операция за неговото поддържане, но това противоречи на основните норми за използване на мироопазващи сили и най-вече - предполага изтегляне на руските войски и гарантиране на териториалната цялост на Украйна – условие, което повтарям, Путин изключва.

Всичко друго би означавало нестабилно замразяване на войната с произтичащи преки заплахи за европейската система за сигурност, включително за България.

Не на последно място, дипломацията за мир (провеждане на мирна конференция) като алтернатива на военното решение е безперспективна не само вследствие на диаметралните руски и украински позиции, но и поради практически неизпълнимите решения за понасяне на международноправната отговорност за войната във всичките нейни видове – политическа (бъдещето на санкциите), материална (изплащане на репарации) и морална отговорност.

Логично, резултатите преди срещата на върха във Вилнюс са разширяването на НАТО и повече „свързване“ на Киев с Алианса.

По отношение на говоренето за отсъствието на военно решение, подобни тези се защитават толкова лесно, когато си убеден в непогрешимостта на своите или не вярваш в доказателствата за обратното.

И ако това е допустимо в академичната област, на официално държавно равнище подобна реторика изглежда като посредствен популизъм и слаба информираност. Наистина, след началото на украинското контранастъпление, в този дух се откроиха негативните оценки и на Дейвид Сакс, и на водещия пропонент на офанзивния реализъм проф. Джон Миършаймър, и на проф. Греъм Алисън от Харвардския университет. Техните аргументи бяха базирани най-вече върху познатото схващане във военното дело, че в хода на настъплението необходимото превъзходство на сили и средства трябва да бъде 3:1 в полза на настъпващите (всъщност на участъка на пробива превъзходството на бойните възможности е желателно да бъде 6:1 и повече).

Друго клиширано (и невярно) твърдение е, че руснаците имат значително огнево превъзходство и т.н. Според проф. Миършаймър краен победител във войната ще бъде Русия, а Украйна ще се превърна в нефункционираща остатъчна държава „rump state”.

Нямам за цел да опровергавам военните анализи нито на Миършаймър, нито на Алисън. Военната победа в Украйна ще бъде постигната под влиянието на други фактори освен численото превъзходство. Боен дух, въоръжение и подготовка. Това не е война на масовите (многочислени) армии от 19-и век, нито прилаганата от ВСУ тактика трябва да се наслагва върху остарели военни теории. Важно е да се знае, че през следващите седмици предстои решителната критична фаза на операцията и вероятността ВСУ да постигнат пробив в руската отбрана не е малка. Говоренето в такъв момент за отсъствие на военно решение, дори и да има такива разузнавателни оценки, е меко казано отсъствие на политически инстинкт и дипломатически такт. 📷БТА