Анализ на развитието на конфликта в Ивицата Газа
- Иво Хасекиев
- 22.10.2023 г.
- време за четене: 3 мин.
“No military intervention can replace a viable political solution”
„Никаква военна интервенция не може да замени устойчиво политическо решение“
К. Мицотакис, среща за мир, Кайро, 21.10.2023 г.
Позицията на гръцкия премиер Мицотакис по отношение на ситуацията в Близкия изток е нагледен пример за поведение на елитна политическа култура, контрастираща с българското схематично говорене и слабо познаване на политиката. Започвам с това, защото обществената апатия се формира не само вследствие на липсващи знания и ценности, но и под въздействието на институциите, които през последните две седмици генерираха или плитки оценки на израелско-палестинския конфликт (напр. опасност от бежански вълни, инфилтриране на терористи в страната, терористични атаки и т.н.), или фатализъм в очакване на предстоящ световен катаклизъм. За този самоналожен отказ от участие не могат да бъдат обвинени само службите, а и самите носители на т.нар. дефиниционна власт, чрез която същите трябва да ни убедят в смисъла да я упражняват. Прогнозата за развитието на конфликта остава сложна и не трябва да изключва последваща ескалация, но цялостната динамика на събитията след 7 октомври предполага различни интерпретации от тази на „борба срещу оста на злото“ в Газа и предстояща „наземна“ операция.
Предстои ли провеждане на сухопътна операция в Ивицата?
Правителство на Бенямин Нетаняху елиминира възможностите за гъвкави решения с обявяването на пълното унищожаване на Хамас като политическа цел и началото на въздушните удари срещу палестинската територия, успоредно с повикването на 360 000 резервисти. Две седмици по-късно и след говоренето за предстояща широкомащабна интервенция от сухопътен компонент това не се случва, а някои официални израелски източници загатнаха, че подобен вариант дори може да отпадне. Извънредният кабинет на Нетаняху и лидера на опозицията Бени Ганц изпаднаха в класически цугцванг, като не можеха да не отговорят на обществения натиск за възмездие, както и да позволят още по-неизгодния сценарий с продължителна сухопътна кампания (вероятно и срещу ливанската „Хизбула“) с почти сигурни тежки загуби на личен състав.
Въвеждане на сухопътни сили все още изглежда реалистично, доколкото за това сочат преките ми наблюдения върху нагласите сред висшия команден състав на Израелските сили за отбрана и реализирането на някои критични индикатори като превантивните удари срещу Хизбула, мащабното евакуиране на цивилно население и др. Включването на Гади Айзенкот (бивш началник на ГЩ, известен с твърдолинейния си подход срещу Хизбула и ударите по гражданска инфраструктура, т.нар. доктрина Дахия) и бившия посланик във Вашингтон Рон Дермер в извънредния кабинет на Нетаняху също не вещаят гъвкавост в прилаганите подходи. Възможността за алтернативен вариант за действие, за съжаление беше пропусната още след 7 октомври с твърдите декларации срещу Хамас. Проблемите с избраната стратегия, както се очакваше, започнаха да прозират и след трагедията с баптистката болница Ал-Ахли Араби, която измести фокуса на международното внимание върху хуманитарната ситуация в Ивицата.
Като не по-малко предизвикателство обаче се очерта планирането на операцията в градски условия срещу бригадите „Ал Касам“. За съжаление избраната крайна цел – ликвидрането на Хамас, не може да бъде реализирана само с помощта на военния инструмент. Запознатите с доктрината за въздействие върху център/центрове на тежестта (CoG) на противостоящите сили знаят, че тази методология е ефективна, но изисква точното дефиниране на т.нар. центрове на тежестта на противника. В случая с Хамас, проблемът произтича от наличието на повече от един център – колективно ръководство на движението, поддръжка на населението и най-важното – идеология. Всичките три центъра на тежестта са в състояние да се преливат взаимно при отслабване или унищожаване на един от тях. Най-същественото по отношение на Хамас обаче е, че военната сила срещу движението с неминуемите цивилни жертви в градски условия, само ще усили най-силния CoG на Хамас – идеологията, която по принцип демонизира израелската държава.
В подкрепа на горното мога да допълня, че отварянето на втори фронт с Хизбула на север е категорично, независимо че регионализирането на конфликта засега остава преекспониран сценарий.
Какво може да се очаква, ако сухопътната операция не се осъществи?
Единственият рационален подход е търсенето на политическо решение за ограничаване/неутрализиране на ролята на Хамас в Ивицата Газа. Истината е, че е твърде лесно да се каже и твърде сложно да се направи, основно поради отсъствието на легитимни политически алтернативи на Хамас.
Председателят на Палестинската автономна власт Махмуд Абас е също толкова неефективен и изчерпан политически, колкото и Нетаняху.
Към настоящия момент бъдещето на палестинските араби и формулата за две държави като че ли зависят изцяло от дипломатическия натиск на САЩ.
Прилагането на военния инструмент в случай на дипломатически провал със сигурност няма да постигне трайно решение, както отбеляза премиерът Мицотакис, който взе участие в срещата за мир в Кайро, завършила без съвместно изявление, поради отказа на арабските страни да осъдят категорично действията на Хамас. Въпрос на политическа култура и не само...
