Stop bullshitting me*
- Иво Хасекиев
- 4.08.2024 г.
- време за четене: 4 мин.
*Реплика на президента Байдън към Нетаняху в телефонен разговор на 01.08.2024 г. по повод уверенията на израелския мининистър-председател за подновяване на преговорите с Хамас
В края на деветия месец от началото на конфликта в Ивицата Газа развитието на процесите не изненадва с нищо различно от по-ранните ми наблюдения, освен все по-реалната опасност от израелска сухопътна операция на ливанска територия с цел изтласкване на Хизбула северно от р. Литани. Дали това ще се случи, зависи главно от успеха на администрацията на президента Байдън в ограничаването на израелския отговор на предстоящите атаки на Хизбула и/или Иран.
Както съм отбелязвал и по-рано, проблемът с войната в Газа се формира вследствие на поставената недостижима политическа цел за пълно унищожаване на палестинското движение в Ивицата. Стратегическата грешка на израелското държавно и военно ръководство тогава беше допусната в резултат на прилаганата от създаването на Държавата Израел политика на възпиране чрез възмездие или поне в резултат на опасенията на кабинета, че след 07.10.23 г. сдържането вече не е ефективно.
Подсилени от конюнктурната роля на премиера и на крайнодесните му коалиционни партньори в управлението, опасенията бяха, че заплахата от наказателни действия срещу Хамас не работи и затова палестинската съпротива трябва да бъде заличена. Неглижирайки обаче факта, че физическият разгром на противника представлява откъсване от концепцията за възпиране.
Към момента проблемът с евентуална сухопътна операция срещу Хизбула е практически същият – наказателни действия, които не постигат възпиране, а тласкат към ескалация.
Два акцента се открояват сред динамичните събития, ако накратко трябва да се предаде контекстът преди покушенията на Исмаил Хания и Фуад Шукр.
С края на решаващата фаза на операцията в Рафа (Ивицата Газа), очакванията бяха насочени към изтегляне на израелските сили към буферни зони и осигуряване на завръщането в граничните райони на евакуираните по-рано заселници. Повод за декларираното и от Нетаняху намерение беше предложението на Хамас за пълно изтегляне на израелските сили като условие за прекратяване на огъня, нещо което Тел Авив беше принуден да отчита, предвид нарастващия международен натиск и хуманитарната катастрофа в окупираните райони.
От една страна, ставаше все по-ясно, че желаното от Тел Авив крайно състояние на кампанията не може да бъде постигнато след като започнаха неофициални преговори с движението, което трябваше да бъде унищожено. Ръководството в лицето на Синуар запази функционалност, подкрепата на местното население и особено сред младежите в Западния бряг и Газа нараства и сега според скорошни сондажи, а структурите на Хамас се възраждат във вече прочистените северни райони и Хан Юнис – центровете на тежестта, за които коментирах още в началото на войната.
От друга страна, неофициално американската дипломация направи изключителен пробив с компромиса на Кайро да преостсъпи на Израел контрола върху ГКПП Рафах и на Филаделфийския коридор – от обстановката на терен проличаваше, че информацията за успешното посредничество на Белия дом е достоверна. Проличаваше и друго – израелският кабинет, въпреки очертаващите се условия за започване на преговори с Хамас, нямаше реализуема идея за бъдещото администриране на палестинската територия без участието на Хамас.
Наред с посредническите усилия в Египет, другият вектор на американската дипломация също лежеше на ясна директриса. Стремежът на специалния пратеник Амoс Хокстайн в Ливан бяха насочени към изтегляне на Хизбула северно от р. Литани, положението съгласно Резолюция на СС на ООН 1701/2006 – в замяна на разполагане на Ливанската армия и засилване на капацитета на UNIFIL и перспективата за разрешване на граничния спор с Израел.
Дали евентуално споразумение щеше да издържи е трудно да се защити, въпреки по-вероятния негативен отговор. Проблемът идваше от нежеланието на шиитската организация да прави отстъпки преди ефективно прекратяване на огъня в Ивицата Газа. Позиция, която беше повече продиктувана от желанието да се защити автентичния политически образ на Насрала, защото в крайна сметка Хизбула няма как да съхрани вътрешната си подкрепа в нова война, поради и без това сложните икономически и социални проблеми в страната.
Така или иначе, презумпцията за бърза маневрена операция на ЦАХАЛ е трудно оборима предвид преимуществото на израелците, но нямаше да донесе и гарантирана устойчивост на ефектите. Везните в полза на теорията на възпирането наклони също така победата на относително умерения Пезешкиан на президентските избори в Иран, определяна по-скоро като възпиращ фактор срещу ескалиращи ходове на Хизбула. Но неостъпчивостта на Нетаняху беше ясна с императива да се завърнат евакуираните от северните гранични зони около 70 000 евреи до началото на новата учебна година.
В този контекст бяха ликвидирани Фуад Шукр и Исмаил Хания. Опитът с политическите убийства, независимо каква легитимация получават е нееднозначен. Знаем, че след покушенията на шейх Ахмед Ясин (духовният водач на Хамас) прес 2004 г. и на Абас ал Мусауи (ген. секретар на Хизбула) през 1992 г. и двете организации бяха оглавени от още по-ефективните и харизматични Халид Мешал и Хасан Насрала.
Едно от сигурните условия за нормализиране на ситуацията в Близкия изток беше постигане на споразумение за прекратяване на огъня в Ивицата. Тази опция вече не съществува. Проруските хипотези за надвиснала регионална и по-късно глобална война с участието на САЩ и Русия са обидни за експертното мнение и не са предмет на този коментар. Време е обаче на Нетаняху категорично да бъде казано: Stop bullshitting me.
