Prêt pour la guerre

Всяка стратегия се свежда до простия факт да умееш да моделираш ситуацията преди да са се появили видими знаци за случващото се.

Изглежда, че точно това не са способни да направят нито Путин, нито европейските правителства към настоящия момент.

На фона на изборната победа на Путин наративите за овладяването на инициативата от руските сили и за опасността от разширяване на конфликта получиха нов импулс. Макрон на няколко пъти отказа да изключи възможността да изпрати войски в Украйна, а Путин в годишното си обръщение за състоянието на нацията отговори с „трагични“ последствия за Запада, включително с използване на ядрено оръжие. Вчерашният акцент на руския президент за създаване на т.нар. санитарна зона на украинска територия също показва, че курсът към ескалиране остава непроменен. Нагласите му за водене на каквито и да било преговори в момента са нулеви – „..да водим преговори (с „бандеровския режим“) само защото им свършват патроните...е нелепо от наша страна“ (Путин, 13.03), в контекста на забавянето на американския пакет военна помощ за Украйна.

Твърдението, че Европа се намира в предвоенна ситуация умишлено се преекспонира и от двете страни с различни мотиви. В действителност, Русия на този етап не може да отдели ресурс за конвенционален конфликт със страна от Източния фланг на НАТО или с друга съседна държава.

От друга страна, Алиансът също излъчва противоречиви сигнали с настоящата политика на предоставяне на „военна помощ за Украйна докогато това е необходимо“, която обаче уточнява като „динамична корекция“ („dynamic adjustment”, помощник-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана), подчертавайки, че няма първи да започне ескалация (което е нонсенс, защото Путин може да интерпретира всяко действие като ескалиращо или неескалиращо). В същото време европейските държави членки, като контрабаланс на тръмписткия изолационизъм засилиха реториката за изпращане на войски в Украйна.

Обезпокоителното в случая е, че аргументите в подкрепа на оценката, че войната няма да се разшири, също така могат да бъдат използвани и като аргументи за риск от нова война.

След овладяването на Авдеевка на нито едно оперативно направление няма индикации за промяна в полза на руските сили, а анализът на бойните действия по-скоро очертава паралели с обстановката преди провеждането на частичната мобилизация в Русия през септември 2022 г. Страната навлезе устойчиво в положение на политическа и военна мобилизация, държавата провежда почти пълния комплекс от мерки за отбранително-мобилизационна подготовка, разчетите за попълване с личен състав през т. г. са за около 400 хиляди души. Въпреки, че не е изправена пред криза, руската икономика обаче не може да издържи друго военно усилие с голям мащаб, още по-малко въоръжена конфронтация с целия западен военно-политически блок. Ръстът на БВП през 2023 г. от 3% и прогнозата (на МВФ) за 2,6% за т. г. се формира от рекордните нива на военните разходи, а след 2025 г. очакванията са за продължаващо свиване. Една трета от държавния бюджет се изразходва за отбрана, което доближава 8% от БВП до края на годината и ако се добавят разходите за вътрешна сигурност, общата стойност сигурно ще достигне фрапиращите 40% от бюджетните разходи на фона на намаляващите постъпления от нефт и газ (според експертни оценки загубите са около 3% от БВП).

В основата на песимистичните прогнози на Запад е преминаването към военновременна икономика на Русия и вече невъзможната й реконверсия, защото е напълно допустимо Путин да реализира нов военен сценарий след постигане на военен превес срещу Киев и невъзможността да върне стопанството към мирновременна работа в условия на санкции. Правилно във връзка с това се отчита, че при евентуално негативно развитие на ситуацията за Украйна, т. е. военна победа за Русия (колкото и отдалечена да е тази хипотеза), рисковете за съседни на Украйна държави (Молдова) и дори държави – членки на НАТО ще се увеличат драстично.

Елиминирането на подобен вариант привидно е в основата за радикални позиции като тази на френския президент, подкрепен от гласовете на балтийските съюзници, за въвеждане на сухопътни сили в Украйна. Разочароващото всъщност е историческият стремеж на френската политика към засилване на европейската отбрана като алтернатива на евроатлантизма. И ако той се завоалира с подкрепа за Украйна или страховете на европейските правителства от оттегляне на американските гаранции за европейската сигурност, то насреща не се виждат реализирани ефекти. Добре е да се припомнят меко казано неубедителните резултати от инциативи като европейската PESCO (Постоянното структурирано сътрудничество, общи проекти за закупуване на въоръжение и модернизиране), понастоящем сменена от EI2 вследствие на френското разочарованиe от постигнатото или намаляващият ентусиазъм около изпълнението на Концепцията на НАТО за рамковите държави (България участва в групата, водена от Германия). За това популистко говорене също така стоят и досега предоставените от Франция помощи за Украйна – страната с една от най-мощните отбранителни индустрии е осигурила (предоставени и обещани) едва 635 млн. евро, в сравнение с 17,7 млрд. евро от Германия.

Безспорен факт е, че самостоятелни (без САЩ) европейски решения в сигурността не могат да се случат нито бързо, нито ефективно. Причините за това са много – ресурсни, технологични, финансови, както и огромната взаимна интеграция с американската отбранителна индустрия. Поради това рисковете за колективната отбрана при евентуален втори президентски мандат за Тръмп не трябва да бъдат неглижирани, въпреки всичките условности пред спечелването му. Вероятно наивното му желание да сложи край на войната в Украйна е действително, но истината е, че мирът не може да бъде постигнат с лична харизма (в която само той си вярва) или с натиск. Опасността от една недобра стратегическа калкулация при подобен вариант вече би имала потенциала да въвлече НАТО в глобален конфликт. За да бъде ограничен този риск, европейските политики, включително българската, трябва много внимателно да бъдат модулирани още сега, без обаче евроатлантизмът да бъде употребяван популистки и в лично качество. Защото рано или късно всяка кариера залязва.

Изображение: https://www.telegraph.co.uk/world-news/2024/03/16/real-reason-macron-turned-from-a-dove-to-a-hawk-on-ukraine/