В очакване на не/очакваното или ефектът на двойния блъф

След месец от войната на Путин в Украйна се намираме в кулминация, близка като определение до патовата ситуация, възможно и до търсената от Кремъл развръзка за постигане на паритет без победител, но и без ходове.

Войната, която "върви по план", "въпреки някои елементи", които не сработват. Войната, която не е за сухопътен коридор с Крим, нито за Луганска и Донецка област, нито за Харков, Херсон или Киев...

Войната, която е за заличаване на Украйна като държава, защото е "екзистенциална заплаха" срещу Русия, и Кремъл "не изключва използване на ядрено оръжие", т. нар ядрена ескалация за деескалация в съответствие с новата военна доктрина на РФ и Беларус от ноември 2021 г.

Войната, чрез която Путин цели да разбие настоящата архитектура за сигурност, свеждайки я до двуполюсно противопоставяне САЩ-РФ, в което НАТО не съществува, а през Европа минава нова разделителна линия между сферите на влияние.

Какво се случва?

Експертната общност е предпазлива в оценките за възможен руски обрат чрез прегрупиране на войските и/или въвеждане на нови, както и относно възможността за постигане на ефективност на въздушната групировка. Въпреки натиска, очевидно Лукашенко не успява да убеди голяма част от Генералния щаб на Въоръжените сили за военна намеса. На този етап спекулациите за сирийски и либийски наемници не се потвърждават на терен.

От вчера има непотвърдена официално от украинска страна информация за обкръжени повече от 9 000 руски военнослужещи на северозапад от Киев около Ирпин, Буча и Гостомел. Прекъснати са логистичните връзки за доставки на гориво и храна. Оценките са, че ако това се потвърди и се запази като тенденция, ще е първата значителна победа на украинските въоръжени сили.

Предвид експертните оценки, че Русия не може да извърши дори частична мобилизация, прегрупирането е затруднено, вероятно стратегически резерв не е създаден, логистичното осигуряване и системата за командване и управление показват пропуски и слабости, Путин е принуден да поддържа оперативна пауза. При първите индикации за завоюване на превъзходство от Украинските въоръжени сили обаче или при неуспех да се удържа инициативата на оперативно ниво търсеният от руснаците обрат може да бъде постигнат с изненадващи действия, включително чрез използване на "нестратегическо ядрено оръжие" (деескалация чрез ядрена ескалация), знаейки че Западът няма да отговори пропорционално.

Експертните оценки сочат, че аналогично на събитията преди началото на войната Кремъл използва заблудата на двойния блъф (an action or statement that is intended to appear as a bluff but is in fact genuine), настоявайки за фокусиране на глобалния дневен ред върху целите на Русия. Путин изключва всяка възможност за подценяване на стремежа му за биполярен модел и статут на Русия на велика сила, вписвайки се в парадигмата - вие ни обвинявате в намерения, но не вярвате, че ще ги изпълним, и не сте готови да реагирате, ние обаче знаем, че не сте готови за отговор. За Путин многополюсната концепция вече не е опция.

Притиснат от развитието на събитията в широк диапазон - от украинския отговор на агресията до солидарния отпор със санкции той постига една цел - светът го възприема като опасно непредвидим и това му помага да изгради своя световен ред. След Путин няма Русия и Русия няма без Путин. Това е хипотеза на Борис Немцов, която издържа устойчиво проверката на времето.

На този етап предпоставки за ефективна вътрешна съпротива срещу действията му няма. Наивно е да се мисли, че директорът на ФСС Бортников може да го смени. Кадрови потенциал, равен с този на Путин, имат Сергей Иванов, Николай Патрушев и Игор Сечин. Но те са фигури на базовото статукво, което елиминира минималните очаквания за разпад...Ако някой може да осуети постигането на заложените цели това са военните, сред които обаче едва ли има капацитет за това. Информациите за несъгласие в периферните кръгове, днес Анатолий Чубайс, апаратчик с дълга история, последно представител в ООН за климата, е напуснал поста и РФ в знак на протест за действията в Украйна, стават все по-актуални, но засега нямат дестабилизиращ ефект.

На този фон преговорният процес е без перспектива за напредък, зациклил в ограничените възможности за сближаване на позициите.

Във външнополитически аспект обаче има динамика и тя е с акцент върху активизирането на военната помощ за Украйна. От тези тенденции се самоизолират Унгария, поради предстоящия парламентарен вот на 3 април, на който ФИДЕС на Орбан може да бъде изместен от обединената опозиция, и България, поради зависимости на политическия й елит и недостатъчния обществен натиск на проевропейските граждани.

На 24 март, на извънредната среща на върха на НАТО, се очаква президентът Байдън да обедини усилията за консолидиране на военната подкрепа за Украйна и за засилване на доставките на адекватно въоръжение.

На 25 март американският държавен глава е във Варшава, за да подчертае по недвусмислен начин подкрепата на САЩ за Полша като страна, в най-висока степен, застрашена от руската агресия.

Опасенията за сигурността на Полша през последните дни нарастват по всички информационни линии - от публичните заплахи на Медведев, заместник-председателят на съвета за сигурност на РФ, до писмата на #Windofchange, източникът на Владимир Осечкин от ФСС.

В широк дипломатически контекст има няколко акцента, които са ключови и индикират формиращи процеси с потенциал в краткосрочна и средносрочна перспектива за влияние в глобален аспект:

- Индия - Япония - посещението на 19 март на премиера Фумио Кишида в Ню Делхи с фокус върху кризата в Украйна, Афганистан, Индо-Тихоокеанския регион и японски инвестиции през следващите 5 години на стойност 42 млрд долара;

- Тристранна среща Египет - Израел - ОАЕ - безпрецедентно позициониране на трите страни в контекста на глобалните и регионални промени;

- САЩ - Саудитска Арабия - руската агресия налага преосмисляне на дневния ред в отношенията между Вашингтон и Рияд. Без да спекулирам дали престолонаследникът Мохамед бин Салман си вдига телефона за разговори от Вашингтон, ще подчертая, че САЩ са доставили значително количество системи Пейтриът по молба на Кралството, за да усилят защитата на стратегически енергийни обекти от атаките на проиранското движение "Ансар Аллах". Макар и трудно диалогът върви към осъзната прагматичност в новите условия.

В заключение

Извънредната среща на върха на НАТО има историческо значение. От способността на Северноатлантичесия алианс да консолидира решения зависи глобалния отговор на руската агресия. Да се надяваме, че гражданското общество в България ще гарантира цивилизационния избор за следващите поколения.