Опасенията за ирационалността на Путин и глобалният риск от нея се засилват

1 март 2022

В шестия ден от войната на Путин срещу Украйна все по-настойчиво стои въпросът за степента на ирационалността му и за опасността от нея за глобалната сигурност.

Задълбочени експертни оценки сочат, че военната инвазия в Украйна е следствие от спонтанно лично решение, повлияно в голяма степен от грешно възприемане на реалността.

Това се потвърждава и в хода на събитията. Вече е публичен факт, че действията му в Украйна са били изненадващи, както например за Париж и Берлин (шефът на германското разузнаване се е намирал в Киев на 24.02, денят на инвазията), така и за най-близкият политически и икономически кръг около него.

Да, руските войски бяха около границите, но всички вярваха че това е инструмент за преговорен натиск. Нормандският формат беше работещ механизъм, в който по всичко личеше, че Макрон и Шолц са готови за по-голям натиск върху Киев за интегриране на Донбас, според очакванията на РФ. Украинската страна изтегли спорния закон за особения статут на временно окупираните територии с цел конструктивност.

Допускаше се, че дискусии по промени в украинската конституция, автономия за Донбас според Минските споразумения или 20-годишен мораториум върху разширяване на НАТО биха удовлетворили очакванията на рационалната мисъл в Кремъл.

Озадачаващи бяха и руските драфтове от 15.12.2021 г. за гаранции за сигурност за Русия, но и САЩ и съюзниците потърсиха в тях прагматични общи цели, които да договорят в интерес на глобалната сигурност.

Все добронамерени действия, които очертаваха предпоставки за постигане на руските цели по Донбас в преговорен формат.

Всички усилия действително бяха концентрирани върху дипломатически пробив. Видяхме един енергичен Макрон и един прагматичен Шолц в абсолютно равнопоставен диалог с Путин въпреки ценностните различия.

Факт е, и че американската разузнавателна общност в стремежа си да минимизира риска "освети руските планове" по безпрецедентен до момента начин, но дори тогава инвазията не изглеждаше логична поради невъзможността й да постигне "лесно и бързо сваляне на режима в Киев". Считаше се за нереалистично Кремъл да не е анализирал степента на готовност на украинската нация да защити държавността. Немислимо беше да се допусне, че в Кремъл не знаят, че в Донбас и в цяла Украйна не ги чакат като освободители. Но, реалността на Путин се оказа друга....

Путин възприе американската тактика като демонстрирано предизвикателство и реши да го обърне в своя стратегия.

Събра изненадващо Съвета за национална сигурност и му разпореди стъпките за инвазия. Всички видяхме смущението в голяма част от членовете, особено при директора на Службата за външното разузнаване, Наришкин, който се обърка в последователността на предстоящите действия за оправдаване на инвазията. Малко по-овладян беше Бортников, началникът на Федералната служба за сигурност.

Същото се повтори и при срещата с руските т. нар. олигарси, според московския сленг - не са олигарси, а работят като такива, директори на държавни компании, назначени от Путин. На тях им беше сведено личното му решение.

Очевидно Путин, след почти 23 години във властта, е навлязъл във фаза на т. нар. персонална диктатура и не се влияе от колективни решения.

Докато в първата украинска война през 2014 г. той търсеше вътрешен и външен консенсус, днес се е оттеглил, според все по-устойчиво разпространяващи се информации, в ЗАТО Межгорье, в специално оборудвано подземно съоръжение при ядрена опасност, в Южен Урал, Белорецки район на Република Башкирия, планината Ямантау. Отдалечен на метри в непосредственото си общуване и със свои и с чужди, видимо нездрав и сам.

В този контекст изходът от войната му в Украйна също изглежда все по-ирационален.

В социалните мрежи четем все повече убедени мнения за необходимост от отстраняването му от властта, като единствен механизъм за постигане на мир.

Да се надяваме, че разузнавателната общност, чийто данни тези дни нямат предишната публичност, знае какво се случва в главата на Путин.