"It's the Economy, Stupid!"

Новината за смъртта (05.02) на Иван Сечин, син на главния изпълнителен директор на „Роснефт“ Игор Сечин не би направила впечатление, най-малко предвид зачестилите смъртни случаи при странни обстоятелства в Русия, ако не реализираше твърд индикатор за нестабилност на режима. Подобно на кончината на Навални, за която междувпрочем вече се тиражира наративът за намеса на Запада (cui bono – САЩ и Великобритания) и случаят в Красногорск вероятно ще бъде обяснен с естествени причини или най-много с обичайните за руската диктатура дефенестрации на официални лица – все пак, нали путинизмът убива като всяка друга диктатура. С други думи, смъртта на Сечин ще бъде употребена пропагандно като сигнал за стабилност на режима, а не обратното. Оттук ще се преекспонират анализите за дезинтеграцията на НАТО, вследствие на тръмпистките нагласи към американския изолационизъм и неизбежната военна победа на Русия.

Февруарската „поредица“, започнала със смъртта на Сечин (5 фвруари), интервюто на Путин пред Карлсън (9 февруари) и покушението над Навални (16 февруари) обаче не се вписва в този сюжет, защото обратно на опорните декларации, режимът на Путин вече е нестабилен, ерго той естествено прибягва до политически убийства в израз на страх, а не на наближаващ триумф. Това, за съжаление не се вижда поради фокусирането върху проблемите с американския пакет помощи за Украйна, смяната на Залужни, загубата на Авдеевка и т.н. Многократно съм защитавал тезата, че войната срещу Украйна обрича руската държава (или държавност) на провал, защото не може да бъде спечелена в условията на блицкриг, а всяка война, която не приключи бързо, продължава повече от желаното от воюващите страни. Инвестират се огромни човешки, материални и финансови ресурси, обществото се мобилизира, противникът се демонизира. В условията на путинизма, това ще завърши трагично, защото страната е в трайна международна изолация.

Какви са условията за успех срещу агресора?

Не е реалистично да очакваме военен крах на ядрена сила, нито загуба на териториален суверенитет, но и западната стратегия не очертава подобен замисъл. Крайната цел е Русия да изгуби всяка бъдеща инициатива за военна агресия и способностите за нейното постигане. Това се случва бавно и както виждаме с променлив успех.

С началото на войната западните демокрации, макар и постепенно осигуриха необходимата подкрепа и едновременно успяха да устоят на енергийния шантаж на Путин. Русия изглеждаше далеч по-нестабилна от очакваното след частичната мобилизация през есента на 2022 г., а през лятото на 2023 г. Евгений Пригожин прибягна до непопулярния и необмислен поход към Москва, дефиниран като опит за държавен преврат . Впоследствие олигархът (N.B. Пригожин беше много близък до Игор Сечин, бащата на починалия на 05.02 Иван Сечин) беше убит, а очакванията на Путин за пропукване в западния консенсус започнаха да се оправдават. Европейският транш от помощи за Украйна беше отпуснат с голямо закъснение, главно заради неотстъпчивата унгарска позиция, а републиканската група в Конгреса все още бави  одобрението на американския пакет. В Близкия изток, за да запази властта си Нетаняху започна непопулярна война, която не може да спечели, но пък налива вода в мелницата на путинизма. От друга страна, смяната на Залужни в Украйна беше най-вероятно един от сигналите за тлеещо в резултат на стагнацията политическо напрежение в Киев.

В този контекст смъртта на Иван Сечин, интервюто на Путин пред Карлсън и покушението над Навални придобиват друг нюанс и естествено са трудно обясними като дело на руския режим, защото той привидно няма нужда от ходове, които само консолидират западната подкрепа и то точно преди срещата в Мюнхен. И ако сме склонни да вярваме, че са продуцирани от злия Запад или по-малко са резултат от естествени причини...

Много военни анализатори считат, че дори законопроектът за американската военна помощ да бъде скоро ратифициран, Русия ще продължи да разполага с предимството от експортните приходи от нефт и газ, за да финансира военното усилие, сигнал за което е почти четитикратното увеличение в производството на основна бойна техника, боеприпаси и ракети (което не е точно наблюдение, но това е друга тема).

Позволявам си да сменя ракурса, към основните закони на функциониране на икономиката във военно време, както и по време на промишлената реконверсия в следвоенния период. 

Ако са верни твърденията, че почти една трета от публичните разходи в Русия се изразходват за финансиране на войната (увеличение с 30% на производството на оръжие и боеприпаси, 30% на електронни и оптични продукти и 76% ръст в производството на специално облекло), то Кремъл вече е тласнал страната в улица без изход, дори с цената на „победа“ над Украйна и при постигане на неясни „стратегически“ цели.

Според цитиран неофициално представител на администрацията на Байдън, член на екипа разработил санкциите срещу Русия, текущото ниво на военни разходи може да бъде поддържано до към пролетта на 2025 г. Oбръща се внимание на ефекта от замразяването на руските активи зад граница, намаляването на резервите в твърда валута и сложните линии за доставка за преодоляване на западните санкции. Дотогава съобщенията за загинали при неизяснени обстоятелства руски функционери ще продължават, а на нас ще продължават да обясняват колко сме наивни.

Снимка:www.dialog.ua