Brave New World
- Иво Хасекиев
- 16.02
- време за четене: 3 мин.
Идва нов световен ред, а реализмът измества глупостта и невежеството. Обща екзалтация в русофилския сегмент. Каква е представата за „новия“ ред не е трудно да се види от заглавията в пропутинските медии. Русия решава заедно със САЩ бъдещето на Украйна и Палестина, възстановяват търговските и иономическите отношения, САЩ питат европейските страни как ще допринесат за гарантиране на сигурността на Украйна, а интересът към клоуните в Украйна приключи. Това е само фрагмент от наивна представа за дипломатическо решение, с което Украйна отстъпва окупираните територии срещу неясни гаранции за собствения си суверенитет.
Кулоарно, пред медиите, президентът Радев дори напомни, че Хенри Кисинджър е предложил това решение - отдаване на територии срещу суверенна, демократична и свободна Украйна в останалата част. Не са му обяснили, както обикновено, някои важни нюанси.
Предложението на Кисинджър в края на 2022 г. за мирно споразумение беше лансирано от него за втори път същата година, модифицирано обаче с перспективата за „свързване на Украйна с НАТО“ и възстановяване на украинската граница до началото на войната на 24.02.
В опит за сближаване на диаметралните позиции между двете страни, инициативата беше огласена на фона на все по-ограничените опции на Русия за излизане от войната след провалите на север и в Херсон. Соломоновото разделяне се вписваше в характерния за Кисинджър релативизъм по отношение на Русия и не изненада с нищо познавачите на неговите възгледи (new equilibrium) относно руските геополитически амбиции. Киев по категоричен начин отхвърли възможността за териториални отстъпки, като видя опасност да бъдат подхранени амбициите на Кремъл, за последващо ново отнемане на украински суверенитет.
Горното е само отклонение от по-съществената тема – втората част на евентуалното мирно предложение – какъв ще бъде механизмът за гарантиране на украинския суверенитет и произтичащият от това въпрос – какъв ще бъде руският отговор на тези гаранции. Въпросът е важен, защото точно с тази крайна цел започна Путиновата авантюра – ликвидирането на украинския суверенитет и на режима в Киев.
Дипломатическото решение на войната безспорно е най-оптималното, дори с цената на загуба на територии, нещо което и Киев осъзнава. Както осъзнава и откритото пренебрегване на главното си условие от Тръмповата администрация за сключване на мирно споразумение – връщане на незаконно окупираните територии и следвоенни гаранции от страна на САЩ и респективно НАТО. Хегсет декларира, че европейската сигурност не е основен приоритет, а украинците трябва да разчитат на Европа за своята. Вероятно така изглежда логиката на войната, оформена от сегашната динамика на бойните действия, но дали това ще се случи в очакване на прекрасния свят по Хъксли?
Може би най-важният нюанс, който не се откроява достатъчно, е руската реторика в отговор на американското предложение за прекратяване на огъня по линията на съприкосновение и започване впоследствие на преговори за траен мир. Като условие за мирното урегулиране, Путин настоява за американската подкрепа (N.B. без участието на Европа и Украйна) за реализиране на своите предвоенни цели.
„устранить коренные причины“
Какво Путин разбира под необходимостта от отстраняване на коренните причини за войната не е трудно да се отгатне – политическо „урегулиране“ на Украйна, федерална държава, официализиране на руския език, безусловен извънблоков статут, разоръжаване и съкращаване на въоръжените й сили, без атлантическо военно присъствие. Коренната причина, заради която започна войната - разширяването на НАТО на изток. Затова е трепетът, с който чакат тук новия световен ред.
Но дали този ред ще устои? Разширяването на НАТО вече е факт и няма обозрими перспективи това да се реверсира. Тръмп няма да приеме предварителни условия на Путин за прекратяване на огъня, още по-малко предаването на украинския суверенитет, защото дори и американските президенти трябва да се съобразяват със собствените си ограничения.
А може ли Путин да бъде този, който трябва да се откаже от максималистките си цели. Независимо, че темата за икономическите проблеми в Русия е дискусионна, меко казано, сигурен факт е, че войната в Украйна е несъвместима с макроикономическата стабилност. Затова, противно на еуфоричните путинофилски нагласи, тежката дилема стои пред Путин – да приеме, че не може да постигне стратегическата си цел – заличаването на украинската независимост, като обяви някаква форма на победа или да изправи страната си пред заплахата от налагане на много по-тежки военни и финансови инструменти (каквито и Набиулина не може да разреши).
